Пекин, Пламен Вълков, наш пратеник
- Алберт, 24 часа след състезанието останали ли нещо, за което още да те е яд?
- Не. Вече ми мина повечето. Чувствам се добре. Щастливи сме много от резултатите. Виждаме няколко пропуска и в двете спускания, но като цяло сме доволни и си тръгваме щастливи от тази олимпиада.
- Само от резултата?
- И че си тръгвам от този студ в Китай.
- Как ти се видя обстановката и мерките против коронавирус?
- Предприети бяха много мерки. Според мен има защо. Все пак тук е най-големият спортен форум - олимпиада. Ако тук пламне зараза, ще стане страшно. Условията бяха добри, въпреки агресивния сняг. Много време ни отне да напаснем ските и да свикнем с терена. Но като цяло добри условия, изключителна организация и добри състезания.
- Как би сравнил условията с една Световна купа?
- Просто тук мерките са за по-дълго време. По-сериозни са като дезинфекциране, миене, носене на маски. Всеки ден се правят тестове. Но така е и на Световна купа. Преди всеки старт и там правим тестове, да няма някой случайно заразен. Единствената разлика е, че тук минахме през това близо три седмици.
- Колко чифта ски ти изяде олимпиадата?
- При нас не е толкова тежко положението. Бяха се хванали за главата при скоростните дисциплини. Те се оплакваха, че нищо не е останало. Но това идва от скоростта, с която карат.
- А ти с колко чифта дойде на игрите?
- С много. Не знам точната бройка. Взехме различни модели, различни настройки, различни варианти, за да можем да намерим наистина най-доброто. След като не знаехме какво ни очаква, взехме много ски, много материали, за да излезем максимално подготвени за състезанието.
- Как ти се видя селото спрямо това на олимпиадата в Корея преди 4 години?
- Не знам дали е късмет, но ние се намираме може би в най-бързо направената сграда. Не че се оплаквам, но в началото имаше проблем с канализацията, миришеше цялата стая и първите няколко дни беше доста неприятно. Но иначе всичко беше добре. Разминахме се и с потопа в селото, за който алармираха финландците. Просто не сме били в сградата. Някаква тръба била гръмнала преди два дни. Но нас или ни е нямало, или пък не е стигнало. Много бързо се справиха домакините, въпреки че аварията е била доста сериозна от това, което чухме.
- А с храната как се справи?
- Имаше доста хубави неща, но бяха наблегнали главно на азиатска кухня, на която ние не сме свикнали. Придържах се към ориза, спагетите, пицата и плодовете. Това ми беше диетата на олимпийските игри. Просто бяхме предупредени, че азиатската кухня доста трудно се възприема от европейците и можеш лесно да се натровиш. Заради това реших да не експериментирам. След състезанието загледах една паста, но пак не я опитах.
- Успя ли да стигнеш до прословутия талисман Бин Дун Дун за сестричките ти?
- Обещаха уж да докарат, докато излетим за България. Иначе, докато се усетим и преспим в селото, вече бяха свършили. Това е доста учудващо за Китай. Те произвеждат всичко на света и точно за олимпиадата магазините се изпразниха.
- Все пак взе ли някакъв сувенир?
- Да, едни много красиви монети, на които е емблемата на олимпиадата. Иначе имах около 100 заявки за магнитчета, но останаха само такива, които нямат нищо общо с игрите и заради това взех друго. Това ми се стори най-приличният подарък.
- Ще имаш ли време за почивка в София?
- Почивка няма. Прибирам се само за три дни, да опитам малко да обърна часовника. Трябва да го направя много бързо. И тръгваме към Гармиш, за да се готвим за следващите стартове от Световната купа на 26 и 27 февруари. Вече имаме избрано място и искаме да отидем малко по-рано, за да има време за тренировки и реадаптация към Европа.
- Каза, че нямаш търпение да дойде третата ти олимпиада. Къде се виждаш след 4 години?
- Надявам се да съм здрав. Това е най-важното. Другото с тренировки, хъс и усилия се постига.
- С кого разговаря след състезанието?
- С никого. Прибрах се, завих се през глава, докато се стопля. И не говорих с никого. Ще празнуваме в София.
- Преди олимпиадата тръгна на обиколка с кемпер. Защо го направи?
- Истината е, че исках да избягам някъде на топло, да се откъсна от нещата. Но имаше доста изисквания за олимпиадата. Трябваше да се правят тестове на определени времеви интервали и нямаше как да си позволя съвсем да ме няма. Заради това избрахме един подходящ вариант да се откъсна от ските. Взех решението от днес за днес. Взехме един кемпер и пообиколихме малко България, да се откъснем от снега, от ежедневието. За да може малко да ми залипсват ските, преди да дойда на игрите.
- Какво ще си поръчаш за ядене, когато се прибереш в София?
- Не знам какво ще си поръчам, но със сигурност ще си направя мусака. Станал съм много добър в готвенето й. Задължително баница и може би една боб чорба или шкембе.
Това е той:
Роден е на 8 август 1977 г. в София
Кариерата му започва през 2009 г.
Личният му треньор е Ивайло Борисов, състезава се за клуб Мотен
Най-добрите му постижения на олимпийски игри са 9-ото място в слалома и 17-ото място на гигантския слалом в Пекин. В Пьонгчанг 2018 бе 28-и в гигантския слалом
Топкласирането му за Световната купа от 58 старта е 6-ото място в слалома в Шладминг (Ав) 2019
Има 8 старта на световно първенство (2015, 2017, 2019, 2021), а най-доброто му класиране е 24-то място в гигантския слалом в Кортина д' Ампецо 2021. Записал е 17 старта на СП за юноши, най-добро класиране – бронз в гигантския слалом в Давос 2018
Най-голямата от четирите му сестри – Александра, също е бивша националка по ски
